Великденски острови

     Великденският остров наричан още Рапа Нуи и Пасха се намира в Тихия океан, западно от Чили. Това е едно от най - изолираните загадки и най - разбулваната загадка. Величествените статуи с които е известен острова се наричат моаи, смята се че те показват наличие на божествен живот. Изобразяват човешки фигури от кръста нагоре с височина от 1 до 11 метра. Броят им е около 900. Всички статуи са с гръб към морето, обърнати към сушата. Историците смятат, че това са главни хора или герои на местни племена от преди много векове.

     Върху главите на скалните статуи има шапчици, червени на цвят, които достигат до няколко тона. Все още е загадка какво е било тяхното предназначение, а ние можем само да предполагаме. Друг интересен аксесоар е каменна брадва, за която се предполага, че е служела за изпълнението на някакъв ритуал.

     

    Има хипотеза в която се твърди, че други оцелели племена на стара цивилизация са изработили фигурите от големи камъни, като първо са започвали от дялкането на главата. Предполага се, че са поставяли статуята на нещо като люлка или люлеещ се стол върху въжета. Теглили ги внимателно и така статуята бавно се придвижвала до определено място. Там фигурата била завъртана заедно с люлката си и изправяна, като насипвали чакъл и пясък, за да не падне.

     Островът е разположен върху три вулкана, като в кратера на най - големия се намира Оронго - церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за влизане, като наоколо се забелязвали заровени моаи без да сме сигурни още колко скрити има...

    Друга мистерия на острова е "Пъп на Света" - най - кръглият камък, събиращ най - важните енергийни линии на Земята. Също така и пещерите са смятани за голяма мистерия на острова и човек може да броди с месеци из тях. 

     Историята показва, че Великденският остров е бил заселен между 300 - 1200 г. от н.е. от полинезийци. През 16 в. е бил най - голям разцвет на културата. Там живеели около 15 000 души, като се деляли на две племена - "дългоухи" и "късоухи". "Дългоухите" били по - многочислени и владетелствували над "късоухите", които заемали подчинено положение. Постепенно "късоухите" осъществили въстание и наделяли над "дългоухите". Поради непрестанните човешки войни в света културата на Рапа Нуи западнала, а населението се отдало на канибализъм. Тези, които останали по - късно през 19 век били пленени и отмъкнати като роби в Перу. 

      Великденският остров е единственото място в Тихия океан, където е имало писменост наречена "ронго - ронго", но за жалост тя остава не разчетена от нас и вероятно ще остане загадка за винаги. По времето, когато дошли холандските завоеватели, Великденските острови вече били песъчлива пустош, без след от естествената си фауна, а местното население не наброявало повече от 3000 души и живеело изключително окаяно. За този демографски колапс учените винят европейците, които донесли много болести. Една от теориите за бързото намаляване на населението е и донесената популация от плъхове на острова от полинезийците. На острова гризачите нямали естествен хищник, който да регулира броя им. Плъховете унищожавали палмовите семена, в резултат на което дърветата изчезнали. 

     Името на острова идва от факта, че през 1722 г. Якоб Рогавен акостира на острова, когато бил Великден. Така и кръстили острова.

     В почвата на Великденските острови учените са открили биохимични вещества, които забавят стареенето и удължават живота. Изпитани са на мишки с положителен ефект и могат да доведат до създаването на хапче отлагащо старостта.

Бора Бора - красив рай сред океана

     Ако има място, където не бихте отказали да прекарате остатъка от живота си, то това е Бора Бора. Островът, известен още като "Перлата на Полинезия" се намира във Френска Полинезия, на 230 км. от Таити, като населението му наброява 8 880 души.

     Бора Бора е заобиколен от лагуна и бариерен риф, където живеят хиляди различни видове морски обитатели, а по средата на острова има угаснал вулкан, който е формирал два върха - Отеману и Пахия, като първия се издига на цели 722 метра над морското равнище.

     Главното селище на Бора Бора е Вайтапе, разположено в западната част на острова, точно срещу основните канали на лагуната, а единственото летище се намира на 20 мин. с лодка от него, на едно от множеството малки островчета, носещо името Моту Муте.

     Безспорно най - голямото богатство на Бора Бора е лагуната, предлагаща всевъзможни забавления за туристите. Там те могат да практикуват всякакви видове водни спортове, но най - голямото предизвикателство пред тях е подводната разходка, предоставяща възможност за хранене на акули и скатове. 

     Най - популярната местна агенция за организиране на забавления и приключения - Moana Adventure предлага разходка с малки лодки през лагуната директно към бариерния риф, в който има идеални условия за развитие и растеж на корали и други екзотични морски обитатели. Първоначално пътешествието не се различава от подобните по цял свят, но когато ентусиастите свикнат с красотата на подводния рай, придружаващите ги професионални водолази ги съпровождат до местообитанието на черноперите акули. За тези, които никога не са плували с акули, това е наистина сериозен шок, но страхът от морските хищници не си струва. Черноперите акули са напълно безвредни, като в цялата история на Бора Бора няма случай на нападение срещу хора, поради факта, че те имат предостатъчно храна.

     В допълнение към това екстремно изживяване, от Moana Adventure предлагат възможност на желаещите да се насладят и дори да участват в танците на скатове. Въпросните животни са изящни, грациозни и напълно безопасни морски създания, като комуникацията с тях дава на хората незабравимо изживяване и положителни емоции.

     За тези, които се страхуват от идеята за потапяне в дълбините на морето, са предвидени разходки с лодки, които са със стъклени дъна. Пътуването е с продължителност час и половина, като през това време освен, че наблюдавате морските обитатели през стъклото, екскурзовод Ви дава информация за всяко едно създание, което видите.

     Разходка с лодка струва 44 $, а гмуркане при акулите - 73 $. Ако желаете да наемете лодка за половин ден, на която могат да се съберат максимум 4 човека, цената е 578 $, а за цял ден - 706 $. В тези суми влизат охладителни напитки и бутилка първокласно шампанско, а срещу допълнително заплащане се предлага и обяд. 

     На туристите се предлагат и разходки с малки автобуси до най - популярните места на острова, където те биват запознавани с културните забележителности и историята на фермите за перли и ванилия.

     Местното население се издържа основно от туризъм, като най - популярни за отсядане са бунгалата на кокили, разположени във водата. Първите такива датират отпреди 30 години, но в последно време техният брой значително нарастна, като те варират от сравнително евтини до супер луксозни.

     Официалните езици в Бора Бора са френският и таитянският, но жителите на острова владеят много добре и английски, в следствие на това, че туристите са предимно от Европа, Япония и САЩ.

Екзотичният остров Бали

     Бали е тропически остров, разположен в сърцето на Индонезийския архипелаг, смятан за едно от най - красивите места в света. Индонезия е съставена от 17 508 острова, от които повечето са планински.  С кацането на летището - просторно, чисто, подредено, посрещат местни момичета, закичени с магнолии и на всеки един от пристигащите закачат гердан от истински цвят на магнолия. Много мило и топло посрещат, туристът тук е добре дошъл, защото туризмът е основното препитание на островните хора. 

     Едно от красивите места там е залива Нуса Дуа, с хотелите си с отворена рецепция от всички страни и на малко етажи. Разположени на огромна площ, със страхотни градини, езерца и всякакви други красоти. Навсякъде е зелено, свежо и всеки един миг прекаран на това вълшебно място е истинско удоволствие. 

     На плажовете обикалят търговци, които държат да се пазарите за продуктите, които предлагат - шалове от памук, коприна, шноли за коса и други аксесоари. 

     Бали е наистина едно чудно красиво място, с дружелюбни и добронамерени хора, които живеят близо до природата, сякаш нямат особено големи изисквания или просто възможностите им са такива. 

     Любопитно е, че местните маймуни са невероятно любопитни и крадливи се закачат с туристите. Пред къщите и магазините има впечатляващи неща - малки подносчета, кошнички, в които има цветя, дребни сладки, бонбони, цигари и ароматни малки пръчки, нещо като дар за всичките богове, като вид благодарност, като пожелание за здраве, късмет и вървеж на бизнеса. 

     Всичко там е близо до природата - къщата ти не трябва да е по - висока от височината на една палма. На целия остров сградите са най - много до 3 етажа. Има, разбира се, едно изключение - една 14 етажна сграда, хотел. Всички останали са разтегнати на голяма дължина, отворени, за да става течение, което спасява от голямата влажност. Погледнат от към морето, островът наистина изглежда див поради ниското застрояване и заради огромните градини, в които се намират всички хотели на брега.

     Столицата на Бали е Денпасар, а старата столица е Кута. Там е мястото, рай за сърфистите, къде идва "голямата вълна", иначе е шумно и мръсно, но е сърце на нощния островен живот с много барове и ресторанти, които работят цяла нощ. 

     

     Селището Батубулан е известно със своите каменно - резбарски произведения. Най - известните майстори от сребърната и златарска гилдия се намират в селището Целук. Там могат да се купят сребърни накити с естествени камъни и перли. Само че, нито качеството е кой знае какво, нито цената е приемлива. Ценното са естесвените камъни.

     Много приятно преживяване е посещението във фабриката за рисувана коприна. Невероятни картини, шалове, красиви платове, пана, всичко рисувано ръчно. На всеки, който желае, правят рисунка върху дрехата му. Там има също и голям избор на картини за всякакъв интериор. 

     Посещението в будистки храм не може да се пропусне. Обитателите на храма сами си приготвят храна и се грижат за всичко в най - важния храм на острова и светите извори, за които се смята, че имат магически сили и че водата им е от индийската река Ганг.

     Едно от правилата в храма е да не си показваш краката - по този повод дават дълги разноцветни копринени поли на влизане. На фона на ислямска Индонезия, от 3 - милионното население на Бали само 7% са мюсюлмани, а 93 % са хинди, със съответните храмове, които казват, че са повече от 1000. "Островът на 1000-те храма", така наричат Бали.

     Още нещо, което не бива да се пропуска - прекрасния залез на брега на рибарското селище Джимбаран. На плажа има ресторанти, където на чаша хубаво вино може да се изгледа залезаи да се видят много екзотични риби. Пътуването около острова е интересно, много велосипедисти, мотоциклетисти, само че в покрайнините картинката е мизерна и тъжна. 

     Интересно е производството на уникалното и невероятно скъпо кафе Лувак. Или както казват местните Копи /кафе/ Лувак. Причината за високата цена на това кафе не е екзотичната локация на култивиране. В тези индонезийски острови живее двуутробен бозайник от семейство Виверови, който наричат Палмова цибедка , което животно прилича на котка. А всъщност е вид мангуста. Нощни всеядни животни, обитаващи горите, парковете и градините, цибедките са същинска напаст за хората, тъй като се катерят по кафеените дръвчета и ядат само зрелите и най - червени плодове кафе. Не се знае кой за пръв път се е замислил, че щом тези животни се хранят, очевидно  и смилат приетата храна и екскремират. На някой безсрамен или просто мързелив местен му е хрумнала идеята да събере непокътнатите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от организма на цибедката. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата на цибедките, прилича на метода на ферментация на кафето при преработката му чрез т. нар. "мокър процес", в който млечно - киселите бактерии също вземат участие. Създаването на Копи Лувак започнало като възможен начин местните да си набавят кафето, без да се налага да се катерят по дърветата, за да се превърне в последствие в най - скъпото кафе в света. У нас една чашка такова кафе се продава за 70 лева. Хубаво кафе с аромат на карамел и плътен особен вкус, 250 долара за килограм, 600 в Лондон при добив на 230 килограма годишно, но като се знае от къде е минало кафето не звучи много привлекателно, но за идеята поне и от любопитство си струва да опита човек...

Днес ще направим виртуална разходка до Йордания...

Древният град Петра издълбан в скалите

     Петра е уникален, древен град уникален със сградите си издълбани в скалите. Разположен в ествествено укрепена планинска долина - Долината на Мойсей в днешна Йордания. Най - старите археологични находки в него са датирани около 6 век пр. н. е. Благоприятното местоположение на града - кръстопът на два главни търговски маршрута го обособяват във важен търговски център. През 106 г. става част от Източната Римска империя. Около 630 г. Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимскоро кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189 г. 

     Жителите на Петра майсторски са владеели изкуството на каменоделието. Дори името "Петра" означаващо "скала" е свързано с камъка. Набатеите са изсичали домовете си и храмовете от каменни плочи. Територията на каменния град заедма огромна площ. тя се разпростира на няколко километра от центъра, където добре са се запазили руините на многобройни сгради, които вече не са скални, а построени по традиционен начин. Главната улица, преминаваща от изток на запад през целия град е била построена по времето на римското владичество. От двете й страни се вижда величествена колонада, западният край на улицата е достигнал до голям храм, а в източната част тя завършва с триумфална арка. Скалния манастир Ед Дайер е огромна сграда с широчина около 50 м. и височина над 45 м. Съдейки по кръстовете по стените, храмът известно време се е ползвал и от християнската църква.

     В наши дни около половин милион турсисти пристигат в Йордания всяка година, за да се насладят на Петра, чиито сгради свидетелстват за нейното славно минало. Когато туристите преминават прездългия един километър прохладен каньон Сик, пред тях се открива Съкровищницата - величествена сграда с фасада изсечена от огромна скала. Това е едно от най - добре запазилите се съоръжения от първи век. В центъра на сградата има огромна урна в която се предполага, че са се съхранявали скъпоценните камъни и златото. Каньонът постепенно се разширява и туристите попадат в естествен амфитеатър в чиито пясъчни стени има множество пещери. Но главното, което се набива на очи са издълбаните в стените гробници. Колонадата и амфитеатърът свидетелстват за присъствието на римляни в града през първи и втори век.

     Най - желателното време, в което да видите този изключителен град - призори или по здрач - е почти невъзможно, освен ако не сте гост  подобния на мираж хотел "Тайбет Заман" върху древния път към Акаба. Някога малко бедуинско селище, то се разраства през вековете, докато, обезлюдено и частично разрушено от едно земетресение, не е било преобразено в гостоприемен пустинен хотел под покровителството на тогавашната  кралица на Йордания - Нур. За щастие, неговият традиционен бедуински чар и характер са се запазили непокътнати. Оригиналните каменни бунгала са били украсени с местни резби и килими. Семплата архитектура и градини извикват представата за затворен в пустинява оазис, а любезният местен персонал предлага с традиционно гостоприемство арабски специалитети във фурната и ресторанта.

Днес ще продължим нашата разходка до една арабска република, където е останало непокътнато едно от седемте чудеса на света още от дълбока древност, а именно Египет.

Чудесата на Египет 

     Древният Египет е многовековна държава, разположена в Североизточна Африка, по долното течение на река Нил. Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. През 5 век пр. Хр. Херодот е написал за Египет следното: "Никъде по света няма такива удивителни неща...нито дори в отвъдния свят могат да се намерят такива неща с неизразимо величие" - от тогава малко неща са се променили. Сфинксът, Нил и древният Луксор, пирамидите - Египетският кръгозор прелива от слава. 

     Едва ли има човек, който не е чувал за Египетските пирамиди в Гиза. Древната африканска държава със сигурност е една от най - горещите туристически дестинации - и в пряк, и в преносен смисъл. Тропическият климат припомня за най - голямата пустиня в света и дава шанс да почувстваме истинска горещина. Под палещите лъчи на слънцето от около пет хиляди години съществуват едни от най - значимите паметници на човешката цивилизация - антични храмове и гробници на фараони, пазени от гигантски сфинксове. 

     В Египет могат да се видят и коптски православни храмове, а ексклузивни курорти като Шарм ел Шейх, Ел Гуна, Дахаб очароват с красивите си плажове и многото възможности за прекарване на свободното време. Шумни и оживени мегаполиси като Кайро привличат шопинг маниаците. Любопитен факт е, че в Кайро няма светофари и въпреки това няма много катастрофи. Круизът по Нил също е сред едно от  специалните предложения от маршрута на всеки турсист. 

     Не само паметниците на Фараоните са тези, които привличат пътуващите в тази страна. Много преди раждането на Христос изключително привлекателно е наследството на Гърци, Римляни и първите християни, както и изобилието от архитектура и изкуство, натрупано от последователните Ислямски династии в продължение на векове.

Да видим едно от хилядите прекрасни места на планетата Земя...

Сърцето на италианската романтика и история - Езерото Комо

Добре дошли в сърцето на италианската романтика - езерото Комо! Ето така ще ви посрещнат местните италианци, веднага щом кракът ви стъпи тук. Това се дължи на прочутата любезност на местните хора от областта Ломбардия, където именно се намира и бижуто на Италия. Езерото Комо се намира между Милано и границата с Швейцария. Отстои на 40 км северно от Милано и само на няколко мили от швейцарската граница, и на 20 минути от прочутия курорт Лугано.

Езерото е с площ от 146 кв.км и е заобиколено от двете страни от високи планини и хълмове, красиви вили и курортни селища, сгушили се между буйната алпийска растителност, обагрена във всички нюанси на зеленото и криволичещи реки, и шумолящи поточета. Езерото неслучайно е бижуто на областта, един своеобразен оазис на спокойствието, едно вълшебно съчетание между буйната зеленина на Средиземно море и заснежените върхове на Алпите. Езерото е идеалното място както за семейни почивки, така и за романтично бягство от суетата на големите градове. Комо е рай на спокойствието, превъзходната кухня, която се предлага от многобройните малки ресторанти, привличащи с типичната си италианска атмосфера. Величествените заснежени планни, които дебнат от всеки ъгъл, романтичните малки улички, в които може да се "загубите" от опияняващата романтика, която се усеща от най-малкия детайл. Миризмата на прясно изпечени сладкиши или горещо кафе с аромат на валиния, ще ви накарат да прекарате цял ден бродейки из старинните улички, докосвайки се до народните обичаи и стил на живот по тези места.

Стендал описва мястото като "приказно място несравнимо на земята в своята красота" в една от книгите си. Езерото Комо има формата на обърнато "Y", която е била причинена от движението на ледниците през долината преди десетки хиляди години. В средата на езерото, където двата клона на "Y" се доближават се е настанил Беладжио, град, често наричат перлата на езерото, а и исторически паметници от преди 400 години, което прекрасно допълва разходката ви или романтичния уикенд. Комо е известно със своите изящни вили, и с може би най-известната вила "Карлота", комбинация от луксозен интериор и арт колекции. Старият град, запазен и до днес има с какво да ви изненада. Той е защитен от високи крепостни стени /сякаш се пренасяте векове назад, по времето на кръстоносните походи/, а малките улички са осеяни с великолепни магазинчета, които предлагат местни сувенири, сладкиши, кулинарни изкушения. Обичай у местните е да се разхождат безцелно из тези улички в събота следобед. Нещо като ритуал, в който местните се суетят, разговарят оживено.

Езерото Комо стана още по-известно след като се превърна във втори дом на редица богати и известни личности, които го предпочетоха пред многобройните познати до болка тузарски места по света. Така че, ако имате път насам или специално организирате почивката си в Ломбардия, може и да имате късмета да зърнете някоя знаменитост. Като например Джордж Клуни. Успех!

Изглед от къща в Беладжио: