Екзотичният остров Бали

     Бали е тропически остров, разположен в сърцето на Индонезийския архипелаг, смятан за едно от най - красивите места в света. Индонезия е съставена от 17 508 острова, от които повечето са планински.  С кацането на летището - просторно, чисто, подредено, посрещат местни момичета, закичени с магнолии и на всеки един от пристигащите закачат гердан от истински цвят на магнолия. Много мило и топло посрещат, туристът тук е добре дошъл, защото туризмът е основното препитание на островните хора. 

     Едно от красивите места там е залива Нуса Дуа, с хотелите си с отворена рецепция от всички страни и на малко етажи. Разположени на огромна площ, със страхотни градини, езерца и всякакви други красоти. Навсякъде е зелено, свежо и всеки един миг прекаран на това вълшебно място е истинско удоволствие. 

     На плажовете обикалят търговци, които държат да се пазарите за продуктите, които предлагат - шалове от памук, коприна, шноли за коса и други аксесоари. 

     Бали е наистина едно чудно красиво място, с дружелюбни и добронамерени хора, които живеят близо до природата, сякаш нямат особено големи изисквания или просто възможностите им са такива. 

     Любопитно е, че местните маймуни са невероятно любопитни и крадливи се закачат с туристите. Пред къщите и магазините има впечатляващи неща - малки подносчета, кошнички, в които има цветя, дребни сладки, бонбони, цигари и ароматни малки пръчки, нещо като дар за всичките богове, като вид благодарност, като пожелание за здраве, късмет и вървеж на бизнеса. 

     Всичко там е близо до природата - къщата ти не трябва да е по - висока от височината на една палма. На целия остров сградите са най - много до 3 етажа. Има, разбира се, едно изключение - една 14 етажна сграда, хотел. Всички останали са разтегнати на голяма дължина, отворени, за да става течение, което спасява от голямата влажност. Погледнат от към морето, островът наистина изглежда див поради ниското застрояване и заради огромните градини, в които се намират всички хотели на брега.

     Столицата на Бали е Денпасар, а старата столица е Кута. Там е мястото, рай за сърфистите, къде идва "голямата вълна", иначе е шумно и мръсно, но е сърце на нощния островен живот с много барове и ресторанти, които работят цяла нощ. 

     

     Селището Батубулан е известно със своите каменно - резбарски произведения. Най - известните майстори от сребърната и златарска гилдия се намират в селището Целук. Там могат да се купят сребърни накити с естествени камъни и перли. Само че, нито качеството е кой знае какво, нито цената е приемлива. Ценното са естесвените камъни.

     Много приятно преживяване е посещението във фабриката за рисувана коприна. Невероятни картини, шалове, красиви платове, пана, всичко рисувано ръчно. На всеки, който желае, правят рисунка върху дрехата му. Там има също и голям избор на картини за всякакъв интериор. 

     Посещението в будистки храм не може да се пропусне. Обитателите на храма сами си приготвят храна и се грижат за всичко в най - важния храм на острова и светите извори, за които се смята, че имат магически сили и че водата им е от индийската река Ганг.

     Едно от правилата в храма е да не си показваш краката - по този повод дават дълги разноцветни копринени поли на влизане. На фона на ислямска Индонезия, от 3 - милионното население на Бали само 7% са мюсюлмани, а 93 % са хинди, със съответните храмове, които казват, че са повече от 1000. "Островът на 1000-те храма", така наричат Бали.

     Още нещо, което не бива да се пропуска - прекрасния залез на брега на рибарското селище Джимбаран. На плажа има ресторанти, където на чаша хубаво вино може да се изгледа залезаи да се видят много екзотични риби. Пътуването около острова е интересно, много велосипедисти, мотоциклетисти, само че в покрайнините картинката е мизерна и тъжна. 

     Интересно е производството на уникалното и невероятно скъпо кафе Лувак. Или както казват местните Копи /кафе/ Лувак. Причината за високата цена на това кафе не е екзотичната локация на култивиране. В тези индонезийски острови живее двуутробен бозайник от семейство Виверови, който наричат Палмова цибедка , което животно прилича на котка. А всъщност е вид мангуста. Нощни всеядни животни, обитаващи горите, парковете и градините, цибедките са същинска напаст за хората, тъй като се катерят по кафеените дръвчета и ядат само зрелите и най - червени плодове кафе. Не се знае кой за пръв път се е замислил, че щом тези животни се хранят, очевидно  и смилат приетата храна и екскремират. На някой безсрамен или просто мързелив местен му е хрумнала идеята да събере непокътнатите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от организма на цибедката. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата на цибедките, прилича на метода на ферментация на кафето при преработката му чрез т. нар. "мокър процес", в който млечно - киселите бактерии също вземат участие. Създаването на Копи Лувак започнало като възможен начин местните да си набавят кафето, без да се налага да се катерят по дърветата, за да се превърне в последствие в най - скъпото кафе в света. У нас една чашка такова кафе се продава за 70 лева. Хубаво кафе с аромат на карамел и плътен особен вкус, 250 долара за килограм, 600 в Лондон при добив на 230 килограма годишно, но като се знае от къде е минало кафето не звучи много привлекателно, но за идеята поне и от любопитство си струва да опита човек...